Numbers 11

Недоволството на Израил в пустинята

1 ^a И народът роптаеше зле в ушите на Господа ; Господ чу и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях и изгаряше неколцина в покрайнините на стана.

2 ^b Тогава народът извика към Моисей; и Моисей се помоли на Господа и огънят престана.

3 И онова място бе наречено Тавера ▼

▼ 11:3 Т.е. горене.

, защото огън от Господа гореше между тях.

4 ^d Разноплеменното множество, което беше между тях, показа голяма лакомия; също и израилтяните пак плакаха и казаха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 ^e Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения, и чесновия лук;

6 ^f а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма какво да гледаме освен тази манна.

7 ^g (А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 ^h Народът се пръскаше наоколо и я събираше, мелеше я в мелници или я чукаше в кутли, и я вареше в гърнета, и правеше пити от нея; а вкусът ѝ беше като вкус на пити, пържени в масло.

9 ⁱ Когато росата падаше в стана нощем, падаше с нея и манна.)

10 ^j И Моисей чу как народът плачеше в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана му мъчно и на Моисей.

11 ^k Моисей запита Господа : Защо си оскърбил слугата Си? И защо не съм придобил Твоето благоволение, а си сложил върху мене товара на целия този народ?

12 ^l Аз ли съм заченал целия този народ? Или аз съм ги родил, че ми казваш: Носи ги в скута си, както бавачка ▼

▼ 11:12 От евр. възпитател.

носи младенец, до земята, за която си се клел на бащите им?

13 ⁿ Откъде у мене месо да дам на целия този народ? Защото плаче пред мен и казва: Дай ни месо да ядем.

14 ^o Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е много тежък за мен.

15 ^p Ако Ти постъпиш така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 ^q Тогава Господ каза на Моисей: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш като старейшини на народа и техни надзиратели, и ги доведи при шатъра за срещане, за да застанат там с теб.

17 ^r И Аз, като сляза, ще говоря там с теб; и ще взема от духа, който е на теб, и ще го сложа на тях; и те ще носят товара на народа заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 ^s И кажи на народа: Очистете се за утре и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? Защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете.

19 Няма да ядете месо един ден, нито два дни, нито пет дни, нито десет дни, нито двадесет дни,

20 ^t а цял месец, докато ви излезе през носа и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа , Който е между вас, и плакахте пред Него, като казахте: Защо излязохме от Египет?

21 ^u Моисей отговори: Народът, сред който съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти каза: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 ^v Да се изколят ли за тях овцете и говедата, за да им бъдат достатъчни? Или да им бъдат събрани всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 ^w А Господ отвърна на Моисей: Скъсила ли се е Господнята ръка? Сега ще видиш ще се сбъдне ли с тебе думата Ми или не.

24 ^x И така, Моисей излезе и каза на народа Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на народа и ги постави около шатъра.

25 ^y Тогава Господ слезе в облака и говорѝ с него, и като взе от духа, който беше на него, сложи го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 Обаче двама от мъжете бяха останали в стана – името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 И едно момче се завтече и извести на Моисей: Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 ^z Тогава Исус, Навиновият син, служителят на Моисей, един от неговите избрани, проговори: Господарю мой, Моисей, забранѝ им.

29 ^aa А Моисей му отвърна: Завиждаш ли за мене? Дано целият Господен народ бъдат пророци, за да сложи Господ Духа Си на тях!

30 И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

31 ^ab Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и ги остави да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна и до един ден път от другата страна, около стана; а те летяха до два лакътя над повърхността на земята.

32 ^ac Тогава народът стана и събира пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ, и целия следващ ден; онзи, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 ^ad А докато месото беше още в зъбите им и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против народа и Господ порази народа с много голяма напаст.

34 И нарекоха това място Киврот-атаава ▼

▼ 11:34 Т.е. Гробище на лакомията.

, защото там бяха погребани лакомите хора.

35 ^af А от Киврот-атаава народът се вдигна за Асирот и остана в Асирот.